Свещеномъченик Доротей, епископ Тирски, търси покой от гоненията във Варна
Вторник, 05 Юни 2012 06:32 Автор: Венцислав Каравълчев
Днес светата ни Църква чества паметта на св. Доротей, еп. Тирски. Този голям светител на древната Църква е поредното име, пряко свързано със земите на нашата родина България. Това е и поредният светец и мъченик, чиито име, дела и подвиг тънат в забвение и са слабо или въобще непознати на българския читател.
Едва ли е възможно днес да си дадем реална оценка за това, колко значим е приносът на св. Доротей за историята на Църквата като цяло и в частност, за историята на ранното християнство по българските земи. Ще споменем само, че благодарение на него днес знаем, че апостолският мъж Амплий (56-59 г.), за когото св. ап. Павел казва: "Поздравете обичния ми в Господа Амплий" (Рим. 16:8), е бил пръв епископ на Одесос, днешната Варна. Преданието говори, че лично св. ап. Андрей Първозвани, първият от апостолите, който Господ Иисус Христос призовава за служение, е ръкоположил св. ап. Амплий за епископ на славния Одесос. Казвам славния, защото известното за този град, което отваря вратите за неизвестното, красноречиво говори, че Одесос е бил значим център не само в регионален мащаб, но и в световен, не само в областта на цивилната история, но и на християнската. Тук е открито най-старото злато на света, за което учените още спорят, дали е на 6 -7 или дори на 8 хиляди години - факт, който преобръща цялата световна история.
Ръкополагането на св. ап. Амлий за пръв епископ на града не е случайно. От думите на св. ап. Павел си вижда, че те добре са се познавали. Едва ли ще бъде преувеличено, ако допуснем, че св. Амплий е един от учениците на ап. Павел, при това един от най-добрите и добродетелни. Само така можем да обясним специалния поздрав, който св. ап. Павел отправя в посланието си до Римляните към св. Амплий. Един от първите, който ни съобщава, че св. ап. Амплий е бил епископ на Одесос, е св. Доротей Тирски в своето произведение „Деяния на седемдесетте апостоли” - сведение, което в последствие ще бъде препредадено от мнозина.
Второто важно сведение, което ни дава св. Доротей, е, че св. Климент Римски - едно от най-значимите имена в ранното християнство, е бил пръв епископ на Сердика (дн. София), при това много преди да стане епископ на Рим. Третото безценно сведение е за св. ап. Ерм, вероятно същият, за когото и св. ап. Павел говори в посланието си до Римляни (Рим. 16:14). Според същия списък (деяния), ап. Ерм е пръв епископ на Филипопол (дн. Пловдив). Друг безценен принос към Църквата на св. Доротей е, че той се явява учител на бащата на църковната история Евсевий Кесарийски. Излишно е да говорим, колко много дължи всеки един от нас на своите учители и още повече на своите учители във вярата.
Кой е св. Доротей Тирски? Сведенията, които са достигнали до нас за него, са твърде оскъдни. Роден е около 255 г. сл. Хр. Първоначално е бил избран в Антиохия за презвитер, като изрично Евсевий упоменава, че бил девственик – „скопец по природа”. Бил е изключителен ерудит и учен, знаел е еврейски и гръцки, изкусен във философията, богословието и ораторското изкуство. Неговите качества дотолкова впечатлили императора, че той, забележете, „без да бъде принуждаван да се откаже от вярата си (християнството)” бил назначен за надзирател на добива на пурпурни оцветители[1].
По-късно е избран за епископ на град Тир (дн. Ливан, недалеч от Бейрут). По време на гоненията на императорите Диоклетиан и Лициний, следвайки думите от Матея 10:23, светецът бяга за първи път в Одесос (дн. Варна). След смъртта на Диоклетиан, (според някои, чак след убийството на Лициний 324 г.) по времето на св. Константин Велики, св. Доротей се завръща на катедрата си в град Тир. Взима участие в Първия вселенски събор в Никея през 325 г. По времето на император Юлиан Отстъпник отново е отстранен от катедрата си и заточен в Одесос. Тук, в този славен за нашата история град, на 107 годишна възраст, през 362/3 г. от р. Хр. мъченически загива поради отказ да се отрече от Христа св. Доротей еп. Тирски.
Тропар на 4ти глас
О, Доротее, мъдър Христов йерарх, ти си получил светлината на мъдростта като дар от Отца на светлините. Ти си увеличил талантите, дадени ти и във възрастта си достигнал далеч отвъд пределите на природата. И сега дори, о, свещеномъчениче Доротее, не преставаш да се молиш за нашите души.
[1] Пурпурната багра се добивала при специална обработка на един вид морски охлюви, който е бил широко разспространен по крайбрежието на днешен Ливан, но който през 14 в. напълно изчезва. Боята е била изключително ценна и скъпа, като пример: от 12000 раковини се е добивал 1 грам багра.
http://dveri.bg/k496p
