Християнството обаче в най-пълния смисъл е край на всяка ре­лигия. Иисус Христос дава ясно да се разбере това в евангелския разказ за самарянката при Якововия кладенец. „Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, кога­то нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца... Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се по­клонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят" (Йоан 4:19-21,23). Самарянката попитала Хри­стос за култа, а в отговора Си Той променил цялата перспектива на този въпрос. Всъщност никъде в Новия Завет християнството не е представено като култ или като религия. Религията е нужна само там, където между Бога и човека е издигната преграда. Но Христос, Който е и Бог, и човек, е разрушил тази преграда. Той поставил началото не на нова религия, а на нов живот.

Тъкмо поради тази свобода на ранната Църква от „религията" в обичайния, традиционен смисъл на тази дума, езичниците са обвиня­вали християните в атеизъм. Християните не се интересували от све­щена география, нямали храмове, нито култ, който би могъл да бъде признат за такъв от хора, поколения наред хранени с тържествените ритуали на езическите мистични култове. Местата, които обитавал Иисус, не представлявали особен религиозен интерес и не е имало по­клонения по тях. Старата религия имала хиляди свещени места и хра­мове, но за християните всичко това било безвъзвратно отминало. Не е имало нужда от храмове, построени от камък: единственият истински храм било Тялото Христово, Църквата, новият народ, събран в Христа. „...Разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна..." (Йоан 2:19).

Новият небесен Йерусалим била самата Църква: за разлика от нея, храмът в Йерусалим вече не бил важен. Много no-важен от мес­тата, които Христос е посещавал, бил фактът, че Той е дошъл и е сред хората. Разбира се, непоклатимата основа на вярата у първите хрис­тияни е историческата реалност на личността на Христос: те обаче се опирали не толкова на спомена за Него, колкото на знанието, че Той е с тях. В Христос е краят на „религията", защото Той е Отговорът на всички религии, на целия човешки глад за Бога; защото именно в Него на човека отново е даден изгубеният живот - онзи живот, който той можел само да изобразява чрез символи и образи и да се моли за него в религията."

gunev.com/excerpt/orthodox/67-2008-12-12-21-44-53



Автор: прот. Николай Лудовикос

Християнството не е религия. Религията тръгва от човека и върви към бога. Християнството тръгва от Бога и върви към човека. То не е религия, а краят на религията. По-скоро християнството е Църква. С други думи, Бог събира съществата, оправдава и събира всички същества в любовта Си - това е много важно и няма да го намерите никъде другаде, в никоя религия. Затова и в този смисъл християнството не е религия. То не е опит да си представя Бога; не е опит да служа на един Бог, Когото не разбирам. По-скоро е опит да разбера Бога, Който вече явява Себе Си, вече ми говори и ми казва тези чудни неща. Това е много странно - да бъда син Божий - разбира се, по благодат. Защото този скок на природата от тварното към нетварното не може да се осъществи, освен чрез благодатта. Благодатта ме покрива и така мога да стигна до синовното отношение