Убийци или спасители

...
Абортът е углавно престъпление. Той е убийство. Но не какво да е убийство. Той е убийство на собственото ти дете.  Обществото се възмущава, когато някоя майка, току що родила, захвърля бебето си в дворната тоалетна. Това е скандално. Тя е убийца.

Друга майка, в Америка, накълцала децата си и това моментално я прави звяр в очите на останалите.  Но, когато един шестмесечен плод е накълцан на парчета и изваден от утробата на майката с нейното и на „партньора“ съгласие, никой не е впечатлен. „Лекарите“ са „излекували“ „болната“.

Какво да кажем за практиката да се правят генетични изследвания на плода за да бъдат облекчени родителите ако детето е „изрод“? Ако от тези изследвания стане ясно, че плодът е генетично увреден, следва моментално убийство, извинете, аборт.

Имаме ли право да решаваме ние кой да живее и кой да умре?  Какво да кажем за зачатието „инвитро“? Слабите оплодени яйцеклетки биват „изхвърлени“ на боклука.  Това е една война, за която медиите не говорят. Тя е най-грозната и унизителна война за човешкия род. Война срещу съществата, които Бог ни е дал да създаваме с много любов и да отгледаме с още повече любов.

Как да поднесем тази истина на света? Дали ако сме прекалено директни нежните души на съгрешилите няма да се закоравят още повече? Дали няма да ни се разсърдят?  Питам се какво ли е да бъдеш огледало? Сигурно е много рискован занаят. Какво ще стане ако някой се огледа и не хареса това, което види?  Е разбира се виновно е огледалото. То трябва да е внимателно. Трябва да представи истината така, че да не сепне оглеждащия се. Иначе може да бъде счупено.  За кого се грижим повече? Дали за това, че ще бъдем счупени като огледало, което показва реалния образ? Или се грижим за душата на убиеца и на убития?