Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2012 18:35 - Надеждни ли са радиометричните методи за датиране?
Автор: prespanski Категория: Други   
Прочетен: 3270 Коментари: 0 Гласове:
1



Захванах се с това начинание, за да стане известно колко недостоверни са радиометричните методи. Използвал съм различни източници, като съм дал посочки.

Атанас Ваташки


Надеждни ли са радиометричните методи за датиране?


Някои изчисления определят земята на 4,5 милиарда години. Дали е така?
Най-разпространените методи за датиране са методите на радиометричното датиране. За по-старите скали са използвани урано-торий-оловната и калий-аргон системи. За по-скорошните проби като археологическите находки се използва методът за датиране въглерод-14.
В основата на тези методи е знанието, че някои елементи са радиоктивни и с времето се разпадат на други елементи: уранът се разпада на торий, а торият на олово. Учените измерват колко олово се съдържа в скалната проба и като знаят скоростта на разпадането на урана, изчисляват възрастта на тази скала.
Има няколко хипотези, включени в този процес:

Първо, приема се, че скоростта на разпадане винаги е била константна величина. Съвременните проучвания обаче показват, че това не е така. В повечето случаи разпадането става по-бързо в началото, като с времето се забавя. При това някои фактори може да са променяли скоростта на разпадането.
Eдин такъв важен фактор може да е внезапната промяна на околната среда в миналото като например катастрофалния потоп в дните на Ной.

Второ, приема се, че началното количество родителски елемент
(първият елемент във веригата) е известно, но това е само грубо предположение. Ние не знаем колко от оригиналната скала е уран например и колко олово е съдържала в началото.

Трето, приема се, че изучаваната система е изолирана система. Това означава, че оловото в нашия пример е само вследствие разпада на урана, което неимоверно увеличава възрастта на скалата. Д-р Мелвин Кук, носител на Нобелова награда за изследователския му принос в тази област, е открил, че оловото не идва само от урана, както се е предполагало, и прилага поправка с неутронна реакция на методите за датиране. Когато тази корекция се приложи към метода , една камбрийска скала,  датираща от 600 милиона години, излиза на възраст от няколко хиляди години.[1]

Аргонът, един от най-измерваните радиоктивни елементи, е газ и може лесно да се разсее и да напусне скалата. Магнезият и уранът (други два обичайно измервани елемента) лесно се разтварят във вода. Водата, която се процежда през скалите, може лесно да разтвори и извлече тези елементи, което да доведе до неточни измервания. На практика и родителските, и дъщерните елементи мигрират в скалите от тевтоничните, метаморфните и хидроложките сили. Геохронолозите признават, че това е сериозен и обичаен проблем за техния догматичен метод на определяне на възрастта.[2]



Еволюционистът  У. Стансфийлс пише:

„Очевидно е, че радиометричните методи може да не са достоверни методи на датиране, както често се твърди, че са. Данните от изчисленията на възрастта на определен геоложки слой, като се използват различни методи, често пъти се различават... Няма абсолютен надежден дългосрочен радиологически часовник” .
Съвременното изследователско дело на д-р С. Остин за лавата от Големия каньон е представено през октомври 1992 г. на събрание на Американското геоложко дружество. Остин показал, че неотдавнашните приливи на лава варират систематично в изотопни съотношения, което е било пренебрегвано при използване на методите на радиометричното датиране. Такива отклонения, ако се пренебрегнат, биха довели до посочената възраст от милиарди години ![3]


"Математически израз на грешката при радиовъглеродно датиране"

Математическо доказателство на факта, че радиовъглеродното датиране освен да внушава заблуди и е една неверна от физико-математична гледна точка небивалица:
Известен от експерименталната фактология е законът за радиоактивното разпадане:
A(t) = A(t0).e-kt
Нека диференцираме този закон с цел установяване на грешката , която той дава по отношение на измерване на времето:
dA/ dt = - A(t0). e-kt .k
Грешката от измерването се изчислява така:
dA/A = {- A(t0). e-kt .k}.dt / A
При естественото условие, че А клони към нула при t клонящо към безкрайност, което е естественно условие получаваме следният израз:
lim A(t)→0dA/A = {- A(t0). e-kt .k} dt /A = ∞[4]


Методът  калий-аргон е печално известен с непоследователните си резултати. Достатъчно е да споменем, че когато този метод се прилага към вулканични скали, за които се знае от исторически сведения, че са на 200 години, той дава колебание на стойностите от 22 милиона години до 200 милиона години. По този начин можем да се уверим, че милионите, за които еволюционистите говорят и искат хората да приемат за даденост, просто не отговарят на истината.
[5]

Следните известни открития са били „датирани” чрез радиометрични проби на вулканичен материал (пепел), покриващ костни остатъци

1. „Череп 1470” е бил публично обявен на 2,8 милиона години. Това е получено от калиево-аргонно датиране на вулканична пепел, в която черепът е бил погребан, както съобщиха в Нешънъл Джиографик през юни 1973 г.


2. „Люси” е откритие на фрагменти от скелет, за които се твърдеше, че са на три милиона години. Това отново е получено от радиометрично датиране на вулканичната пепел,  в която е бил погребан, както съобщиха в Нешънъл Джиографик през декември 1976 г.

3. Вкаменени човешки стъпки, също са намерени в Африка под слой вулканична пепел, за който се твърди, че е на 3,6 милиона години, според Нешънъл Джиографик от април 1979 г.

Критически въпрос

Когато има несъответствия относно определената възраст на скалата, с известната й действителна възраст, мислите ли, че може да има подобни несъответствия относно скали с напълно неизвестна възраст?

Когато в Етиопия е открит австралопитекът, публично е заявено, че е на един до два милиона години, според калиево-аргонното датиране от затрупалата го вулканична пепел. Тъй като наоколо са открити много ненужни животински кости, те направо са датирани с въглерод. Това показва въглеродна възраст от само 15, 500 години!

В Кения, Африка, костите на зинджантропа са обявени на възраст два милиона години според калиево-аргонно датиране на затрупалата го вулканична пепел. Отново, в същия слой са открити много други животински кости, които по въглеродния метод дават възраст само 10, 000 години!

 

Изненадващо откритие


През 1973 скъсан електропровод причинява вкаменяването на много дървесни корени в пясъчната почва близо до Гранд Преъри, в Алберта, Канада. Какво се случва? Температурата е толкова висока, че дървото просто се изпарява, оставяйки празни форми в земята. Докато електричеството прегрява почвата наоколо, става толкова горещо, че част от силициевия двуокис (пясък) буквално завира. Част от прегрятата силиконова пара прониква в останалите от корените празнини, където кристализира наново, изпълвайки мястото на корените. Това наричаме моментни вкаменелости!

Някои от „корените” биват занесени в канадски университет, където геолозите са попитани: „ каква калиево-аргонна дата ще бъде определена за тези корени?” Те отговарят: „Пробата ще бъде безмислена. Тя ще покаже възраст от милиони години, защото в процеса на вкаменяване участва топлина.” Ако топлината прави радиометричните проби безмислени, как могат проби върху вулканична пепел да докажат кога е била образувана?[6]

Методът за датиране въглерод-14

Д-р Уилард Ф. Либи открива метода за определяне на възрастта въглерод - 14 и го доразвива в края на 40-те години и началото на 50-те години на двадесети век и спечелва Нобелова награда по химия. Той казва в книгата си обаче, че определянето на възрастта чрез въглерод  14 дава точни резултати само до около 4000 години. След това време системата престава да дава достоверни резултати.[7]
Методът за датиране въглерод-14 е подкрепен от още едно предположение извън тези, които споменахме за другите радиометричните методи на датиране. Предполага се, че скоростта на производство на въглерод-14 е равна на скоростта му на разпадане. За да се постигне такова състояние, се изискват 30 000 от образуването на атмосферата и тай като еволюционистите говорят за милиарди години, те предполагат, че състоянието на равновесие вече е постигнато. Но съвременните проучвания (както и от д-р Либи , който е открил метода) показват, че състоянието на равновесие не е било постигнато и че образуването все още е с поне 24% повече от разпадането .[8]
Един важен ефект от този резултат може да  бъде посочен:

Всички дати, които са било получени чрез този метод, днес изискват промяна, а промяната обикновено довежда до драстично съкращаване на датираните периоди от време. В списание „Радиовъглерод” (
Radiocarbon) са дадени няколко примера, един от които е за въглища от Русия, за които се е предполагало, че са на 300 милиона години. Възрастта им днес се определя на 1680 години![9]
В статията „Радиовъглерод, грешка от векове”, отпечатана в списание „Антропологически журнал на Канада”, Робърт Лий коментира качествата на метода: „ Проблемите на радиовъглеродния метод на датиране са неоспоримо дълбоки и сериозни... не трябва да се изненадваме, че половината от датите са отхвърлени. Чудното е, че останалата част са били приети”. [10]

Кои неща могат да променят степента на създаване на С-14?

1. Разпадане на земното магнитно поле. С отслабването на полето повече космически лъчи навлизат в горната атмосфера, което води до увеличаването степента на създаване на С-14.
2. Въздушното замърсяване от вулканична дейност и горенето от индустриалната дейност могат да отразяват слънчевите лъчи и да променят съотношението на газовете във въздуха.
3. Промените в слънчевата активност. Слънчевите протуберанси и петна могат да причинят временно увеличаване на темпа на производство на С-14.
4. Промените в нивата на космическа радиация достигаща най-външния слой на атмосферата, от извънредни събития в нашата галактика, като свръхнова (експлозия на звезда).
5. Метеори и астероиди, падащи на земята.
Как могат метеорите да повлияят на концентрацията на С-14? Прочетете „
Riddle of the Great Siberian Explosion” („Загадката на големия Сибирски взрив”) в Рийдърс Дайджест от август 1977. Взривът става на 30 юни 1908 г. Количествата въглерод-14 в дървесните пръстени по целия свят очевидно са променени в резултат на този единичен взрив.[11]

Някои примери за неточно установяване на възрастта с помощта на радиометрично датиране:

1. Скали от вулканична лава от Хаваите са били подложени на калиево-аргонна проба. Резултатът? Между 160 милиона и 3 милиарда години. Предполагаемо преди толкова време тази лава се е охладила от разтопено състояние и е бил навит калиевият „часовник.”
[ Сега спрете и помислете върху това. От каква гъвкавост се нуждае науката, когато се стигне до изчисляване на подобни величини?]
При по-нататъшно изследване бива открито, че същият поток от лава, от който са били взети тези скали, всъщност е изригнал през 1801 г.[12]
2.  Извършени са били тестове на вулканични скали  в Русия с резултати от 50 милиона  до 11,6 милиарда години. Историческо проучване е определило, че същите тези скали всъщност са изригнали само преди няколко хиляди години.[13]
3. Датиране по въглеродния метод на дърво, намерено под лава, която е изригнала от Рангитото
(един вулкан на остров близо до Оукланд, Нова Зеландия) посочва, че изригването е било преди около 200 години (името означава „червено небе”, което предполага, че маорите, които са живели там в продължение най-много на 1000 години, са били свидетели на това събитие). Обаче датирането на лавата по метода потасий-аргон е дало възраст до половин милион години![14]
4. Въглища от Русия, за които се е предполагало, че са на 300 милиона години, днес се определя възрастта им на 1680 години![15]
5.  Анализът на дърво от Австралия по метода на радиовъглерода (14
C) показва, че то е на възраст 45 000 години. Но анализът по метода магнезий-аргон определя възрастта на дървото на 45 000 000 години.
6. Една конкретна скала при вулкана на планината Сейнт Хелънс се оформя пред очите на хората през 1986 г., когато вулканът изстива. Но при изследвания чрез радиометричния метод калий аргон нейната възраст бе определена на 350 000 години, плюс минус 50 000 години.
7. Наскоро формирани скали на връх Нгаурухоу в Нова Зеландия също бяха изследвани. Радиометричната възраст на скалите варира между 270 000 и 3 500 000 години. Но тези скали са се оформили по време на изригванията между 1949 и 1975 г.

Уейкфийлд  Дорт мл. от факултета по геология при Университета в Канзас дава допълнителни примери:

Радиовъглеродният анализ на образци, получени от мумифицирани тюлени в южна Виктория, показват възраст, която варира между 615 до 4 600 години. Един току-що убит тюлен при Макмърдо показва явна възраст 1 300 години.

Д-р Алън К. Ригс, бивш член на американското геоложко проучване, сега преподавател във Вашингтонския университет в Сиатъл, дава още един пример:

Според радиовъглеродния метод на определяне на възрастта на живи юхлюви те са „умрели” преди 27 000 години.

Толкова за достоверността! Ако радиометричното определяне на възрастта е толкова недостоверно за предмети, чиято възраст е известна, как можем да се доверяваме на метода да определя възрастта на предмети, чиято възраст е неизвестна?![16]

 

 



[1] Абу-Рахм, Ф. И Бог каза... София, 2003, с. 68 и 69.

[2] Уайт, Д. и Комнинелис, Н. С. 64.

[3] Абу-Рахм, Ф. Пос.съч. С. 69 и 70.

[4] Авторът е Светлин Димитров, който е завършил ядрена физика в Софийския университет.

[5] Абу-Рахм, Ф. Пос.съч. С. 78.

[6]Виж Питърсън, Д. Разкриване тайните на творението. София, 2008 , с. 63.

[7]  Виж Уайт, Д. и Комнинелис, Н. Пос.съч. С. 62.

[8] Виж Абу-Рахм, Ф. Пос. съч. С. 70.

[9] Пак там. С. 70 и 71.

[10] Там. С. 71.

[11] Виж Питърсън, Д. Пос. съч. С. 65.

[12] Виж Питърсън, Д. Пос. съч. С. 63.

[13] Пак там. С. 63.

[14]Виж  Виланд, К. Камъни и кости. С. 36.

[15] Виж Абу-Рахм, Ф. Пос. съч. С. 71.

[16] Виж Уайт, Д. и Комнинелис, Н. Пос. съч. С. 64 и 65.





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prespanski
Категория: Други
Прочетен: 232154
Постинги: 265
Коментари: 52
Гласове: 701
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930