Прочетен: 938 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2011 17:15
Нерешимия проблем
Но всички тези непреодолими трудности са капка в морето сравнени с най-големия от всички проблеми. Той е свързан с начина по който белтъците се изграждат от аминокиселините. Те не се получават,като просто смесим правилните аминокиселини в правилните съотношения. Протеините са дълги вериги от свързани последователно аминокиселини и решаващата им характеристика е, че тези аминокиселини трябва да се намират на точните си места във веригата,определени от генетичния код. Това на практика означава, че всичко зависи от последователността, в която са подредени, а не просто от това, че ги има – точно както буквите в една дума или символите в една компютърна програма трябва да са подредени в точно определен ред, за да означава думата това, което означава, и за да работи програмата. Ако дори само една буква е на неправилното място, думата вече може да има друг смисъл или да е безмислена.
Например – изкупител и искусител. Има ли разлика? Огромна..... Или пък заменяме буквата п с буквата р – изкурител, и тогава думата изгубва всякакъв смисъл.
Ако в компютърната програма липсва само една точка или тире, тя вече не може да работи. Абсолютно същото е и при изграждането на белтъците. Ако дори само една аминокиселина не е на точното си място, живота не може да стартира. За да онагледим всичко това нека отново използваме математиката- нали тя е най-точната наука.
Представете си, че в безжизнения хаос на първичното море трябва да възникне чрез случайни реакции молекула на прост протеин. Трябва да знаем,че всяка протеинова молекула представлява организирана по специален начин структура , съставена от различни аминокиселини, а всяка аминокиселина е съставена от четири елемента – водород, кислород, азот и въглерод. Днес вече знаем, че белтъците са изградени от 20 аминокиселини, но да предположим, че в първичния ,,бульон” първата молекула на този прост протеин е съставена от два компонента А и Б. Ако те случайно се свържат заедно, да кажем във вида А-Б,образуваната система ще действа,но ако компонентите са се свързали Б-А, системата няма да работи. Следователно има шанс едно на две тези компоненти да се комбинират в действаща система,т.е вероятността за успех е Ѕ. Ако обаче имаме три компонента А,Б и В съществуват вече шест възможности за свързването им: АБВ,АВБ,БАВ,БВА,ВАБ, и ВБА. Тъй като приемаме, че само една от тях ще бъде работеща, вероятността за успех сега е 1/6. Ако имаме четири компонента АБВГ,то вече възможностите им за свързване стават 24 или вероятноста за успех сега е 1/24. Броят комбинации се изчислява така:
Брой комбинации за 2 компонента = 1х2=2
Брой комбинации за 3 компонента = 1х2х3=6
Брой комбинации за 4 компонента =1х2х3х4=24
Брой комбинации за 10 компонента =3 628 800
И така ние продължаваме с изчисленията,за да стигнем до числото 100. Брой комбинации за 100компонента = 10 на 158 степен / това е число което се записва като единица, последвана от 158 нули. Или математическата вероятност да се образува една протеинова молекула състояща се от сто части по определен модел е 10 на 158 степен !!! Това число е твърде голямо, за да можем да си го представим и да го осмислим. За да добиете само груба представа, обърнете внимание на следните изчисления. Цялата Вселена – всички галактики, звезди и планети взети заедно, съдържат около 10 на 80 степен електрони и други частици с такъв размер! Представете си, че всички тези частици реагират един милиард пъти в секунда / което се изразява като 10 на 9 степен реакции или опити / и са правили това в продължение на 30 милиарда години / максималната възраст на нашата Вселена според еволюционистите/ , което се изразява с 10 на 18 степен секунди. Дори тогава реакциите биха били само 10 на 80 х 10 на 9 х 10 на 18 = 10 на 107 степен. Така че дори в хиляди милиарди, милиарди вселени, не би имало достатъчно време, за да съществуват достатъчно реакции / или опити /, и да има поне един процент сигурност, че е бил създаден такъв обикновен протеин. съставен от сто компонента. Но задачата ни става още по-трудна, когато отнесем нещата към малкото първично море на Земята, в което не е имало достатъчно аминокиселини и в което всички образували се молекули са се разпадали много бързо!!!
И все пак трябва да знаем, че един организъм, съставен от 100 части /компонента /, е невероятно прост и не е е в състояние да живее. Изследванията, спонсорирани отчасти от НАСА / с цел да се обучат астронавтите да разпознават най-примитивните форми на живот на други планети /, показват, че и най-простият вид протеинова молекула, която може да се нарече ,,жива”, се състои от верига от поне 400 свързани аминокиселини / компонента /! А всяка аминокиселина е спецефична комбинация от четири основни химични елемента / водород, кислород, азот и въглерод /,а всеки химичен елемент е уникална комбинация от протони, електрони и неутрони...
Разбирате ли колко сложно е устроена дори само една протеинова молекула? Аз не! Давам си сметка, че моят ум е безкрайно малък за да осмисли тези цифри. Но това, което мога да разбера и което съм длъжен да приема като неоспорим факт е – вероятността дори само една протеинова молекула с нейната невъобразима сложност да се самосъздаде и самоорганизира е абсолютно нулева.
Има и още нещо изключително важно, което трябва да споменем, когато говорим за логиката на вероятностните изчисления. Тези изчисления ни показаха, че е невъзможно случайното образуване на протеини. Но има и друг проблем, който е неразрешим за еволюционистите. В действителност в естествени условия тези вероятности дори не могат да започнат някакъв пробен период, защото в природата не съществува механизъм, който по пътя на пробите и грешките да се опитва да произведе протеин.
Изчисленията, които направихме по-горе, за да покажем вероятността за формирането на една протеинова молекула от 100 аминокиселини, са в сила единствено за идеалната страна ,,проби и грешки”, която в действителност не съществува в реалния свят. Това на практика означава, че вероятността да получим един полезен протеин е 1 на 10 на 158 степен, единствено ако предположим, че съществува въображаем механизъм, в който невидима ръка свързва произволно 100 аминокиселини, след това виждайки, че са свързани погрешно, ги разделя една по една и за втори път ги подрежда, но в различен от предишния ред. Освен това при всяка проба след прибавянето на 100-те аминокиселини, синтезът трябва да бъде спиран и да бъде предотвратявано присъединяването дори на една допълнителна аминокиселина. След това опитът трябва да бъде спрян, за да се види дали протеинът вече се е оформил,Ако това не е станало, тогава всичко трябва да бъде разложено и да се пробва друга последователност. Наред с това при всеки един опит не трябва да бъде допуснато смесването на абсолютно никакво чуждо химично вещество. Виждаме, че методът ,,проби и грешки” може да се реализира само в искуствено контролирана среда, където има съзнателен механизъм управляващ началото, края и всеки стадий на процеса.
В природата такъв механизъм не може да съществува и поради тази причина образуването дори на един протеин в природни условия е логически и технически невъзможно.
Но нека за минута оставим настрана всички невъзможности, които обяснихме досега, и предположим, че една полезна протеинова молекула се е образувала “случайно” от само себе си. Тук еволюцията отново попада в задънена улица, защото, за да може този протеин да продължи съществуването си, той трябва да бъде изолиран веднага от природните условия и да бъде съхранен при много специални такива. В противен случай този протеин или веднага ще се разгради под влиянието на атмосферните условия, или ще се съедини с други киселини, аминокиселини или други химични вещества, ще загуби свойствата си и ще се превърне в безполезно, съвсем различно вещество. Виждаме, че и тук е необходима много специална намеса, за да може протеинът да продължи своето съществуване. В естествени условия, без тази намеса неговото съществуване е обречено на гибел.
Осмисляйки това един от най-видните учени на нашето време британският астроном сър Фред Хойл, който изучава Вселената и животът в нея от десетки години пише:
,, Големият проблем на биологията не се състои толкова в доста явният факт, че един белтък е изграден от верига от аминокиселини, свързани помежду си по определен начин, а в това,че очевидната подредба на аминокиселините придава на веригата забележителни свойства....Ако аминокиселините са били свързани напосоки, щяха да съществуват огромен брой подредби, които щяха да бъдът безполезни за целите на една жива клетка. Когато разгледаш факта, че един обикнавен ензим притежава верига от може би 200 звена и че съществуват 20 възможности за свързването на всяко звено, е лесно да се види, че броят на безполезните подредби е огромен, по-голям от броя на атомите във всички галактики, видими с най-големите телескопи. Това се отнася за един ензим, съществуват обаче над 2000 такива ензими, предимно изпълняващи много различаващи се функции. Тогава как положението е стигнало дотам, където го намираме ние?! Затова вместо да приемем фантастично малката вероятност животът да е възникнал чрез слепите природни сили, изглежда по-разумно да предположим, че произходът на живота е бил преднамерено разумно действие.”
/ цитирано в кн. ,,Дали съществува Създател, който е загрижен за теб” стр.41 /
Разбирайки цялата сложност на живота друг учен-Клаус Доуз, виден изследовател в тази област, прави следната забележка :
,, Повече от 30 години експериментални изследвания на произхода на живота в областта на химическата и молекулярната еволюция доведоха по-скоро до по-добро осъзнаване на невероятните проблеми, свързани с проидхода на живота на земята, отколкото до някакво решение. Понастоящем всички дискусии за основни теории и експерименти в тази област завършват или в задънена улица, или с признанието, че нищо не знаем”
http://www.sibir.bg/blog/krushka/
Археоптериксът – звено между влечуги и п...
Кой направи кълвачите?
