Малко мои размисли.

Истината е реалност. Някои хора смятат, че истината била въпрос на гледна точка, че нямало истина и че тя била субективно понятие. Това не е вярно. Истината е една реалност.

Ако имаме две противоположни твърдения по дадена тема и едното от тях утвърждава („да, така е”), а другото отрича („не, не е така”), едно от двете винаги е вярно (а другото винаги е грешно) и това не е въпрос на гледна точка. Примери:

1. Иван или е ученик или не е ученик. Невъзможно е едновременно да е ученик и да не е. Едно от двете твърдения е вярно, едно от двете твърдения е истина.
2. София или е столицата на България или не е столица. Невъзможно е и двете да се верни. Едно от двете е истина, а другото не е истина.
3. Един човек казва, че в шкафа има хляб. Друг казва, че в шкафа няма хляб. Невъзможно е в шкафа да има и да няма хляб. Едно от двете твърдения трябва да е истина, а другото лъжа.

Ако няма истина, дори това твърдение е грешно. Защо? Ако няма истина как може да се твърди, че това твърдение (че няма истина) е вярно? Как може то да е вярно, след като истина не съществува?! Щом истина не существува, значи това твърдение не е истина.

Ако няма абсолютна истина,светът ще е много объркан. Например един крадец взима нещо чуждо, но го хващат в полицията. Полицията го хваща на базата на това, че кражбата е престъпление. Ако обаче кражбата не е престъпение, поради причината, че няма абсолютна истина, всеки би могъл да си краде на воля с аргумента, че: „кражбата за едни и престъпление, за други не е, въпрос на гледна точка”. Такова едно учение е деструктивно.

Истината съществува.